Тюркоаз

Тюркоаз

Характеристика на минерала:

Тюркоазът е непрозрачен син до зелен минерал с восъчен блясък и обща формула: CuAl6(PO4)4(OH)8•4H2O. Свойствата му варират значително. Често има петънца от пирит и мрежовидни инклузии от лимонит. Срастването му с други вторични медни минерали като хризокола е често явление. Тюркоазът е ценен и много популярен, и се използва от човечеството като декоративен камък от хилядолетия.
Името тюркоаз е получено около XVI век от френски. Макар, че означава “турски” камъкът не се среща в Турция. Тои е внасян в Европа през турски пазарни пътища от венециански търговци.
Тюркоаза се третира по две причини: за подобряване на цвета и за увеличаване на износоустойчивостта му (повишаване на твърдостта и намаляване порьозността).
Омасляването или покриването с тънък восъчен филм прави цвета и блясъка по-добри. Това третиране се приема почти като традиция за тюркоаза. Камъни третирани по този начин обикновено се “запотяват” при повече затопляне или продължително стоене на слънце. С времето повърхността им започва леко да избелява, но омасляването може да се повтори и възстанови.
Стабилизиране: това е по-драстичен метод за третиране на тюркоаз. Според някои е предпочитан защото дава на иначе крехкия тюркоаз много по-голяма устойчивост, но според други е прекалена намеса във вида на камъка. Самото стабилизиране представлява покриване (импрегниране) с различни материали като епоксидна смола, пластмаси (предимно полистирен) и водно стъкло (натриев силикат).
Реконструиран тюркоаз: това вече е най-радикалното третиране на тюркоаз. При него става слепване на твърде малки парчета и прах от тюркоаз за създаване на по-едър камък. Това вече не е естествен камък, защото по всяка вероятност се добавят и различни други вещества като пълнители.

Тюркоаза е един от най-често имитираните камъни. Още древните египтяните са започнали да изработват имитации от глазирана керамика. В днешно време се използват най-разнообразни по-сложни продукти: различни керамики, порцелан, пластмаси, пресовани различни частици и някои по-сложни химически методи като утаяване на алуминиев фосфат и последващото му оцветяване с медни съединения и др.
Но най-често имитациите се правят от естествените камъни хаолит и магнезит, които са много по-разпространени и евтини. Те имат бял цвят, но в бижутерията често се оцветяват. Синьо оцветени те добре имитират тюркоаза, но опитния наблюдател може да ги определи безпроблемно. Тези имитиращи камъни получиха космополитно разпространение, защото се оцветяват много лесно и трайно, достъпни са и на практика това е най-лесния и същевременно качествен метод за имитиране на тюркоаз. Много производители и търговци на тези камъни имат интерес тази имитация да придобие такава масова гражданственост, че да бъде възприемана и от ювелири, и от потребители като натурален тюркоаз. За съжаление успяха. Поголовно в целия свят (и в България по нашите скромни наблюдения) под названието тюркоаз се предлага от търговци, производители и ювелири както на едро, така и на дребно оцветеният хаолит/магнезит някои от търговците вероятно знаят това, но ние вярваме, че повечето просто не знаят. За снимков материал погледнете статията: Най-често срещаните имитации и как да ги разпознавате.
Тюркоазът е чувствителен към различни химикали: разтворители, парфюми и други козметични продукти. Не са подходящи и повечето препарати за почистване на бижута. Продължителното излагане на пряка слънчева светлина ще го дехидратира и ще промени цвета му. Цвета може да се променя и от много от посочените химикали.
Бижута с тюркоаз не бива да се носят при отиване на плаж, а употребата на козметика и парфюмиране да става преди поставянето на бижуто. След употреба камъкът се почиства с мека кърпа и изделието се поставя в отделна торбичка или кутия.

История на камъка: В Древен Египет тюркоаза се използва от времето на Първата династия (3000г. пр.н.е.). Свързван е с богинята Хатор. Египтяните толкова са харесвали този камък, че дори са правили имитации на тюркоаза от глазирана керамика. Това вероятно е първия имитиран камък в човешката история. Естествения камък добивали от Синайския полуостров което находище, а също и това на Персите (на територията на днешен Иран) са най-старите известни. Много от историческите находища са изчерпани и затворени, но някои се експлоатират и до днес. Освен в древен Египет и Персия има сведения за използването му от ацнеките, също в Месопотамия, в Долината на р. Инд, в известна степен в древен Китай. Тюркоаза изглежда е бил непознат в Индия до към XVI век, а в Япония чак до XVIII век. При всички народи, които са познавали тюркоаза се е вярвало, че камъка мени цвета си според здравословното състояние на собственика си и го защитава от неблагоприятни сили.
Въпреки, че е толкова древен камък в Европа тюркоаза навлиза по-късно по пътя на коприната през Турция, но придобива значение като декоративен камък едва след XIV век.
Ацтеките са инкрустирали тюркоаз в различни, обикновено церемониални предмети като маски, щитове и т.н. Някои индиански народи (Пуебло, Навахо и др.) широко използват тюркоаз за магически амулети, висулки и други изделия. В Персия де факто е бил национален камък в продължение на хилядолетия и масово използван за украса на всичко: тюрбани, юзди и всякакви други предмети, както и за украса на сгради (интериор и екстериор). Макар и доста по-късно персийския стил в използването на тюркоаза навлиза и в Индия и се наблюдава във величествени сгради като Тадж Махал.

Тюркоазът и коралите са широко използвани в традиционните бижута от Тибет и Монголия. Днес за запада се изнасят много бижута в традициония тибетски стил, но почти изцяло са от евтини, имитиращи материали където са заменени не само благородните метали (злато и сребро), а също масово се използват пластмасови имитации на тюркоаза и коралите.
В западната култура днес тюркоаза е много популярен камък. Най-вече се използва под формата на кабошони в сребърна бижутерия и в различни стилове.
Тюркоазени мъниста, на възраст 5000 години преди Христа, били открити при археологични разкопки в Ирак.
Тюркоазът е национален камък на Иран. С него в древността украсявали тронове, кинжали, дръжки на саби, конски сбруи, сфери, чаши, както и декоративни предмети. Висшите държавни служители по онова време носели тюркоазени печати, украсени с перли и рубини. По-големите парченца тюркоаз бивали декорирани с вити златни орнаменти, с цел прикриване на несъвършенствата им.
От VII век насам се правят тюркоазени амулети с гравиран върху камъка пасаж от корана или персийска поговорка, с позлатени букви.
Изключително много бил ценен и обичан тюркоазът в Тибет. За Тибет тюркоазът бил същото, каквото нефритът за Китай – приказен, вълшебен талисман.
Древните гърци и римляни изработвали от тюркоаз кабошони за пръстени, висулки и мъниста за огърлици, но той не бил измежду любимите камъни. Популярността му започва да расте в Европа през средновековието (украсявали с него съдове, корици на ръкописи), още повече се увеличава през Ренесанса, а през XVII век “няма човек, който да счита ръката си добре украсена”, ако не носи пръстен с тюркоаз. (Анселм де Боот, личен лекар на императора на свещената римска империя Рудолф, публикувал през 1609 г. книгата “История на скъпоценните и прочие камъни”.) През следващите векове тюркоазът краси както царските корони, така и най-непретенциозните бижута и се превръща в най-популярния камък в Европа. При археологически разкопки са намерени тюркоази в некрополи в Аржентина, Боливия, Чили, Перу, Мексико, Централна Америка и в югозападните щати на САЩ. Инките изкусно инкрустирали тюркоази и правели мъниста и фигурки от този минерал. Ацтеките го ползвали за направата на висулки и ритуални маски. Други индиански племена (зуни, хопи, пуебло и навахо) изработвали великолепни огърлици от тюркоаз , пръстени и педантиви. Апахите го наричали “дуклиж”, за тях той бил талисман при ловуване или бойни действия. Украсявали с него оръжията си (лъкове, пушки) и вярвали, че помага да се улучи целта.

Символика и мистични сили на камъка: Във вярванията на всички народи тюркоаза се смята за много щастлив камък. Вярва се, че камъкът помирява врагове, потушава гнева на притежателя си и възстановява хармонията в семейството. Тюркоаза носи Любов, здраве, щастие и успех. Универсален камък за добро. Камък на висшата духовна борба със злото. На влюбените дарява щастие и съхранява Любовта. Носенето на тюркоаз осигурява просперитет, благоденствие, здраве и дълголетие. Той е духовен лечител, прогонва лошите мисли и кошмарите, помага на човек да се съсредоточи и да си изясни към какви цели да се стреми. Защитава от всякакви неприятности. Привлича погледите, разкрива достойнствата на притежателя си. Пази от болести и вредни влияния на околната среда. Персийска легенда гласи, че ако човек сутрин съзерцава няколко минути тюркоаз, то през деня няма да му се случи нищо лошо. Също така се вярва, че камъкът категорично отказва да помага на лоши, злобни и завистливи хора. В лечебен план се счита, че помага на страдащите от безсъние и умора. Лекува ендокринни заболявания, гърлото, стомаха, черния дроб. Нормализира сърдечния ритъм и подмладява кожата.

Находища: САЩ, Афганистан, Австралия (Виктория и Куинсланд), Чили, Великобритания (Корнуол), Германия (Саксония), Полша (Силезия) и в региона Туркестан
Наименование: от перс. бизура, пизора, а също феризе = камък на щастието; от френското тюркоаз = турски, пиер тюркоаз = турски камък. Защото през турските пазари тюркоазът от Персия (Иран) навлиза в Европа.
До XIII век името тюркоаз не се е използвало. Плиний Стари употребяваcallais, производно от гръцкото калос литос = красив камък.

Вярвания: Носи успех и щастие. Предпазва от нищета и опасност. Гони лошите сънища. Помага за помиряването на скарани съпрузи. Носи мир в семейството. Спасява от гнева на силните на деня. Засилва у притежателя си честолюбието, постоянството и проницателността. Засилва интуицията.
Универсално благотворен камък. Не е противопоказен за представителите на нито една зодия. Ако се носи на врата, облекчава болните от хепатит.Действа целебно при болести на очите и стомаха.
В Персия (Иран) се вярвало, че ако човек види отражението на нова луна върху късче тюркоаз, ще бъде щастлив и късметлия и злото ще го отминава. Подобно вярване имат и индусите – ако някой види новата луна и незабавно след това погледне тюркоаз, с положителност ще се сдобие с голямо богатство. Индианското племе навахо считало, че хвърлиш ли парченце тюркоаз в реката (докато се молиш на речния бог), благодатният дъжд е неминуем.
Вярването, че тюркоазът пази своя собственик от падане – и по-специално от падане от кон – датира от XIII век. В Персия и Самарканд тюркоазът бил конски амулет. Смятало се, че предпазва от падане и нараняване при лов и езда. Турците окачвали тюркоаз на конете, за да не боледуват. Съгласно други предания, този камък помага и при конекрадство.
В една легенда се разказва, че тюркоазът променя цвета си, ако съпругата изневери на мъжа си. Друг вариант на същата легенда говори, че ако подарите на любим човек тюркоаз и след време тюркоазът промени цвета си, това е знак, че е разлюбен. Романтично предание оповестява, че тюркоазът е възникнал от костите на умрелите от любов.
Все според преданията, тюркоазът притежава и други вълшебни свойства:
- способства за благородство и безкористност, за благоденствие и богатство, за добро здраве и дълголетие; засилва предчувствията и проницателността; осигурява изгодни запознанства; покровителства интуицията, изпълнението на молбите и капризите; помага за леко раждане; носи успех в лова и воинските дела; стимулира добрите спомени; носи победа и сила; залог е за успех, целомъдрие и увереност в собствените сили; засилва любовните чарове; носи сполука във всяко начинание. А наред с всичко това: укротява конете, способства да тичат по-бързо и покровителства издръжливостта им.
Предпазва от бедност, грижи и кошмари, а също и от насилие. Спасява от нещастни случаи, опасности и беди. Предотвратява уроки.
Предпазва от умора и преумора. Гони яростта и гнева.
Спасява от отровни ухапвания на насекоми и влечуги.
Има и друга магическа сила – всеки, който го носи, се ползва с благосклонността на околните и с лекота побеждава враговете.