Обсидиан

Обсидиан

Обсидианът е естествено стъкло, образувано в резултат от вулканична дейност. Няма цепливост. Това е просто вулканична маса, изстинала токлова бързо при излагане на въздух, че не се е оформила във вид на кристали. Обикновено цветът му е черен, но се среща също в кафяво и сиво. По-редки са червените, сините и зелените образци, които са много скъпи. Обсидианът може да бъде равномерно оцветен или на ивици и петна. Синята разновидност се среща по британското крайбрежие, а тъмнокафявата и черната, понякога нашарена с бели петна (така неречения христобалит) – на италианските острови Липари, в Исландия и САЩ. Понякога се среща много рядката кафява разновидност с шарки, подобни на червени пламъци (бергмахони). Мехурчетата или кристалите вътре понякога създават уникални фигури, например при снежинковия обсидиан. Други инклузии му придават метален или иридиращ сребрист и златист отблясък, например при ирисовия обсидиан. Аномалиите създават ефекта на котешкото око, когато камъкът се полира във вид на топка. Тъй като е крехък, рядко се използва за бижута.Вулканичното стъкло “Сейнт Хелън” е открито след изригването на вулкана със същото име в щата Вашингтон през 1980 г.; този тип обсидиан се обработва, за да придобие тъмнозелен или синьо-зелен цвят. Везувианитът, който може да бъде червен, жълт, зелен, кафяв или виолетов, е открит най-напред по склоновете на вулкана Везувий в Италия; понякога го наричат идокраз. Може да бъде объркан с гранат, диопсид, опушен кварц, турмалин и циркон.Обсидианът е обикновено черен. Срещат се също кафяв, сив, червен, син, зелен, бял, оранжев, жълт. Обсидианът е природно стъкло с вулканичен произход, което се е образувало при бързо охлаждане на лавата. Той е много богат на силициев диоксид (около 35 до 80%). Има стъклен блясък и се чупи малко по-трудно отколкото обикновеното стъкло. Въпреки, че обикновено е черен, наличието на хематит създава червени и кафяви разновидности, а включването на малки мехурчета газ може да създаде златист блясък. В бижутерията се използват обсидианите с по-атрактивни цветове и включения.
Разновидности: Черен със сиво-бели включения наподобяващи снежинки, често се нарича снежинков обсидиан и е най-често използван в бижутерията.
Използван е от хиляди години за сечиво. През 1967 г. археолози, работещи в Tlapacoya, югоизточно от Мексико сити, откриват добре изработени остриета от обсидиан, датирани около 21 000 г. пр.н.е. Ацтеките са използвали много обсидиан, за различни инструменти, очите на статуите на техните богове и дори за огледала. Обсидианът също така е използван за бижута от векове.

Мистични сили:

Дава ясен поглед върху проблемите.
Находища: Исландия, Италия, САЩ, Хавай, Япония и др.

В древните времена на Рим войник на име Обсидиан донесъл от Етиопия в столицата тъмни блестящи камъни, които и до днес ги наричат Обсидиани. Това са камъни — природно стъкло, произлизащи от бавно охлаждане на лавата на вулканите и имат черен, сив, кафяв, жълт и червен цвят. Практически в камъка не се образуват кристали. твърдостта му е 5 по скалата на Мос. Кафявите с черно се наричат персийски, а сиво белите са ги наричали снежни. Заради тъмният цвят на камъка го наричали смолист камък, а заради характерният им блясък — стъклени. Още в древността от него са правили върхове на стрелите, ножове и чесало за конете. Древните индийци вярвали, че черният обсидиан зарежда тялото на човека с енергията на земята. Обсидианта поглъща негативизмът, затова се използва като амулет и помага на човекът да опознае своите слаби страни, по този начин предпазва човекът от глупави постъпки и предпазва от грехове. Този камък има вулканичен произход и хората които го носят като амулет не се боят от промени било то вътрешни или външни. В Индия преливащия в черно обсидиан го свързвали с чакрата на Мулатхар. Този камък го почитали като прочистващ. За да си заредим тялото с енергия от земята литотерапевта Катрин Рафаел препоръчва да слагаме камъка на пъпа и слабините, също заедно с камъка е хубаво да сложим и малки кристали от планински кристал и така ще засилим чакрата да се бори,  с психическите и емоционалните блокове. Този камък се води спасителен, а за водолеите се явява камък пазител. Смятало се е че броеници, гердани и висулки от обсидиан влияят положително на стомаха и червата, а също стимулират работата на бъбреците и стабилизира кръвното.

История и легенди:  В ранната човешка история обсидианът бил използван за направата на ножове, огледала и предмети за украса. Древните мексикански цивилизации го наричали итцили; те се снабдявали с него от ”Хълма на ножовете”, недалеч от Тимапау. От него превели изображения на бог Тецкатлипока (сияйното огледало) и магически гадателски огледала. Назовавали го ицтли или теотетл (Божествен камък). Други коренни американски народи го използвали при церемонии и за изостряне на вътрешното зрение. В древните мексикански гробници често се откриват вази и огледала от обсидиан.На хавайските острови се среща обсидиан, наречен ”косите на Пеле”, по името на полинезийската богиня на вулканите Пеле. Древните индонезийци вярвали, че тя пази душите на умрелите в Долния свят, после ги връща обратно на Земята с вулканичната лава, за да се преродят.Гърците и римляните изработвали от обсидиан камеи и други накити. Римският писател Плиний пише, че този минерал е получил названието си от мъж, на име Обсидиус, който го открил в Етиопия. Разказват, че известният д-р Джон Дий, магьосник-алхимик на кралица Елизабет I Английска, имал гадателско огледало от обсидиан.Някои смятат, че този минерал носи названието си от името на римлянина Обсиан, който го донесъл от Етиопия в Рим (“лапис Обсианус”). Според други и може би по – правдоподобни версии, името му произлиза от гръцкото опсис със значение видение, зрелище, тъй като черният обсидиан в Етиопия бил ползван за направата на огледала. От гръцкото опсианос терминът преминал в латински език като опсианус, опсидианус, обсидианус.През каменния век обсидианът бил използван за направата на ножове, наконечници на стрели и пр. По-късно от него започнали да се изработват украшения и различни декоративни предмети. В доколумбова Америка от обсидиан правели огледала и ножове за жертвоприношения  – толкова остри, че по тях не оставала ни капчица кръв. Най-високо се цени обсидианът с преливащ се кадифен, сребристо седефен или златист блясък, чието наличие се явява в следствие на еднакво ориентирани, дребни газови или минерални включения в него. Рядко се среща т.н. иризиращ обсидиан – със светлосинкави, зелени или червеникави тонове на иризация.Помага при стомашни и чревни неразположения. Силен лечител, но не в ръцете на всички магьосници. Подобрява вътрешното зрение.

Вярвания: Обсидианът е камъкът на късмета. Предпазва притежателя си от последиците на фатална любов. Прави човека непобедим (според вярванията на ацтеките). Вярва се още, че осигурява връзка с отвъдния свят, със света на покойниците.

Находища:  Навсякъде по света, в райони с вулканична активност.