В популярната литература за описване на областта от медицината, която оперира с минерали в тяхната кристалическа форма, се използва термина „литотерапия” (гръцки lithos – камък). Обективно казано, той не е съвсем коректен. По-правилно е да се говори за минералотерапия, тъй като, за разлика от битовата дума „камък”, термина „минерал” има напълно ясно научно определение: това е вещество, образувало се в резултат на естествени процеси, обладаващо определен строеж (кристална решетка), физични и химични свойства. На свой ред, минералотерапията е част от медицинската минералология, която изучава лечебните свойства на минералите и възможността за тяхното използване за лекарствени препарати. В някои случаи може уверено да се говори за напълно материална основа на лечебните свойства на минералите. Например, някои карнеоли имат слаба радиоактивност, а стимулиращата роля от ефекта на малки дози радиация е добре известна в биологията и медицината. Все пак, в повечето случаи се налага да говорим само за минералотерапия. В тозе случай, положителния резултат от лечението се достига благодарение на вярата в лечебната сила на камъка или кристала, който се използва като плацебо (от лат. placebo – харесвам). Така в медицината се нарича компонента на лечението, който умишлено се използва за психофизиологично въздействие върху болния, симптома или болестта. Не трябва да не се оценяват такива ефекти в медицината. Те са много големи. Достатъчно е да се каже, че международния библиографичен справочник „Current Contens” ежеседмично привежда десетки научни публикации, съдържащи ключевата дума „плацебо”. В тази връзка, можем да си спомним откровението на американския целител от ХІХ в. Куимби, който е утвърждавал, че „успехът на лечението не зависи от никакво лекарство, а само от вярата на болния в лекаря и в лечебното средство”. Той е поддържан от известния руски лекар В. Бехтерев, който е писал: „Самовнушението, за разлика отубеждението, влиза в полето на съзнанието не през парадния вход, а през задната врата, подминавайки стража-критик. Затова всяко самовнушение – и отрицателното, и положителното – е всесилно”. Много литотерапевти утвърждават, че кристалите генерират особено поле и „вебрации”, които са в състояние, за сметка на ефекта на резонанса да влияе върху работата на клетките и органите на човешкия организъм. За съжаление, съвременната физика и медицина са натрупали още недостатъчно данни, позволяващи уверено да се говори за самото съществуване на подобни явления.