Сяра

Самородният минерал сяра образува толкова ефектни кристали и сраствания, че без тях не минава нито една колекция от минерали. Кристалите със сложна форма имат ярко-жълт цвят, а техните резби имат елмазен блясък. Ако минералът не беше толкова мек, той може да бъде гравиран. Но, това се възпрепятства освен от неговата ниска твърдост, но и от способността му да се напуква дори при незначителни температурни разлики. Пътищата за образуване на сярата са доста разнообразни. Тя възниква там, където на повърхността изригват горещи вулканични газове. Режима на работа на вулкана се обуславя от многообразието на кристалите на сярата. В някои случаи, минерала е задължен за своето образуване на живи същества – бактерии. Те използват сулфатна (окислена) сяра и я отделят в самороден вид. Такива месторождения са известни в Поволжието, недалеч от Самара. Най-красивите кристали, намерени тук имат височина 20 см. Минералът е известен на човечеството от стари времена. Практически винаги, мирисът на горяща сяра се е свързвал с преизподнята (сигурно затова, че минералът се образува при изригването на вулканите). Древните римляни също така са свързвали сярата с отвъдните сили. Впрочем, това не им е пречило да я използват за борба с паразитите. Сярата се е оказала твърде важна за човека. Използвали са я за защита на лозята и плодовите дръвчета от вредители, а по-късно сярата е станала един от компонентите на барута. След като от нея е получена сярната киселина, търсенето на този минерал рязко е нарастнало. По своите химични свойства, сярата се оличава от другите минерали. Ако се нагрее до температура 444,6 градуса по Целзий, тя започва да кипи и се съединява с другите елементи: кислород (образува се серист газ) и водорода (образува сероводород). Своето название минерала е получил от латинската дума „сулфур”  - светло-жълт. Някои етимолози предполагат, че термина е произлязъл от санскритската дума „сира”, което също означава светло-жълт цвят. Съгласно още едно предположение, терминът води началото си от немското „свебал”. Тази дума също отразява външния вид на минерала. Синоним на името и е алфа-сяра. В средните векове, сярата е била задължителен атрибут за опитите на алхимиците. Те са използвали този минерал, опитвайки се да получат прословутия „философски камък”. Сярата е много мек минерал (само 1-2 по скалата на Моос). Блясъкът на кристалите е елмазен. Сярата представлява лесно запалим минерал, тя се запалва от кибрит и гори образувайки сернист газ. При температура 114 – 119,8 градуса по Целзий, минералът се разтапя и се превръща в течност. При повишаване още на температурата, той кипи, става летлив, а после отново се превръща в течност. Сярата е лош топло и електро проводник. Месторождения на сяра са известни в много страни по света. Основните запаси на този минерал са разположени в Полша, Китай, Ирак, САЩ, Чили. Залежи на сяра има и в Русия, на Курилските острови, Камчатка. Колекционни образци се добиват на остров Сицилия. Сярата е рядък пример за нездрава структура. Някои от кристалите и могат да се напукат дори от топлината на ръката. Сяра се използва в химичната, целулозно-хартиената, гумената, стъкларската, медицинската промишленост. От нея се правят торове, бенгалски огньове, използва се за вулканизация на каучука, а също и в животновъдството като дезинфекциращо средство.Необикновенната чупливост на сярата създава определени проблеми на колекционерите. За да се добие образец, на тях им се налага да изрежат от породата яма със серни кристали с неголям запас. В средните векове, минералът е считан за вещество, което се ражда в ада, а неговият мирис за зловещ атрибут на Сатаната. Древните славяни са наричали горящата сяра „жупел”. Постепенно този термин е започнал да се употребява за назоваване на неуправляемите, ужасни сили на злото. За алхимиците, сярата е била задължителен компонент при провеждане на опитите им, като се е считало, че без нейното участие в реакцията, е невъзможно да се получи „философския камък”.