Сфалеритът е главен източник за получаването на цинк. Той е известен на човечеството от древни времена. Още древните гърци са го използвали за добиване на цинк. По-точно, полезните свойства на камъка са били открити съвършено случайно, когато веднъж мед е била разтопена от руда с примеси на цинков материал. Тази слав се оказала много по-твърда и здрава от обикновената мед. Освен това, със своя сияещ цвят тя приличала на злато. От този момент сфалерита целенасочено са започнали да добавят в рудата, използвана за отделяне на мед. Изделия от месинг (така се нарича сплав от мед и цинк), намерени от археолозите, се отнасят към 1500 година преди нашата ера. Сфарелита представлява много интересен минерал. Със своя многолик външен вид, той често е вкарвал планинците в заблуждение, което и обуславя неговото наименование. Камъкът има сивкаво-кафяв, син, виолетов, жълт, зелен цвят. Той бива кафяв, черен, червен, оранжев, безцветен. Най-ценни са прозрачните кристали с жълт или кехлибарен цвят, наричани „медена бленда”. Черната, непрозрачна разновидност на минерала е получила названието „марматит” (по името на първото месторождение Мармато в Перу). Черният или тъмно-кафяв цвят на кристалите се обуславя от наличието на железни включения. Окраската на сфалеритите, в които няма желязо „клейофани” може да варира от медена, зеленикава или червеникава до кафява и безцветна. Ювелирите са се опитвали да подложат ефектните кристали на минерала на гравиране. Обработените камъни са много красиви – те блестят по-силно от брилянти. Въпреки това, ниската твърдост и съвършенната хомогенност на структурата, превръщат работата със сфалерита в истинско изкуство. Освен това, изделията с този минерал трябва да се носят много внимателно, тъй като даже от незначителен удар, камъка може да се разцепи. Сфалеритът, както и другите сулфиди, може да се срещне в много планински породи. В Русия, близо до Норилск и в Канада, около Садбери гигантски натрупвания от олово и цинк (галенит и сфалерит) са се издигнали нагоре заедно с магмени изригвания. На дъното на океана са били намерени, така наречените „черни пушачи” – горещи извори, около които са се образували голямо количество сулфидни минерали. Названието на минерала произхожда от гръцката дума „сфарелос” – вероломен. Това име му е дадено от Глокер през 1847 година. Камъкът има и друго име – „цинкова бленда”, свързано с това, че той често се среща с галенит (сулфид на оловото), за който сфалерита се приема погрешно. Минералът се нарича още псевдогаленит и серист цинк. Обикновено марматита (разновидност на сфалерита) изглежда абсолютно черен, но може да се забележи, че той леко проблясква с жълтиникаво-кафяв цват близо до цепнатенките или тънките си краища. Минералът се среща в прозрачен и в непрозрачен вид (неговите тъмни разновидности не пропускат светлина). Кристалите на сфалерита имат елмазен или смолист блясък. Камъкът е чуплив и има високо светопречупване, но ниска твърдост – само 3 – 4 по скалата на Моос. Минералът се среща практически във всички части на планетата, често заедно с галенит. Месторождения на свалерит са известни в Канада, САЩ, Русия, Великобритания, Австралия, Франция, Намибия, Швеция, Мексико. Най-красивият камък, пригоден за гравиране се добива в Испания. Сфалеритът често се среща в хидротермални среднотемпературни месторождения, понякога го откриват и в различни утаечни породи. Великолепни жълти, червеникави и зелени клейофани се срещат в Казахстан (Джезказган). Най-красивите кристали на сфалерита често се гравират, използвайки ги не за създаването на ювелирни украшения, а за попълване на минералологични колекции.Заради чупливостта му, ювелирите рядко използват сфалерита. Въпреки това, те гравират прозрачните и светло-окрасените кристали. Безцветните кристали се използват в качеството им на високосветопречупващо стъкло в рефрактометрите.