Сребро

Среброто е трети по значение благороден метал. То е бяло на цвят и в природата се среща във вид на самороден минерал, а също така и в съединения със сярата и в сплав със златото, наричана „електрум”. През 1661 година, физикът Робърт Бойл, описвайки среброто е казал, че то е „израстнало от минералите подобно на трева с дължина на пръст”. Самородъци на този метал биват много красиви – причудливо огънати кристални образования, които изглеждат като клонки, нишки, коси, треви, мъх. Рядко се срещат кристали с вид на кубчета, октеядри и техните сраствания. Някои самородни късове имат колосални размери. Ал Бируни е писал за чистото сребро с размери на „коленичила камила”. Голям екземпляр с тегло 1420 кг. е намерен в Чили (Ханарсильо). Има писмени доказателства за това, че в средните векове немските планинци са намерили 20 тонен къс самородно сребро в Саксония, недалеч от Шнеберг. Въпреки това, този метал се среща най-често в мините и във вид на дребни самородни късчета с неправилна форма или налепи. При реакция със солна киселина, среброто прави утайка във вид на извара. Среброто е най-звънкият метал. Не напразно, звънче от този метал се счита за символ на чистия мелодичен звън. Необикновеният звън на църковните камбани се постига с добавка на сребро в камбанната мед. „Бялото злато” притежава също и бактерицидни свойства. Разтворено във вода, то убива там намиращите се болестотворни бактерии. Такъв раствор се нарича „светена вода”. Благодарение на среброто се е появила на бял свят думата „рубла”. По-рано, така са наричали не голям удължен къс от този метал с тегло 200 гр., който са отсичали от продълговато кюлче. В природата среброто се отлага от подземните води на термалните извори, но големите самородни късове най-вероятно имат друг произход и се образуват в непосредствена близост с повърхността на Земята при разлагането на сулфидни минерали, в чиито състав влиза „бялото злато”. Съпътстващи среброто минерали са: галенит, флуорит, барит, пирит, кварц и други. Среброто е дало названията на други минерали, например „живак” в превод от латински означава „течно сребро”. Латинският термин за обозначаване на среброто е „аргентум” и е заимстван от санскрит („аргента”), а в превод означава „светъл”. Предполага се, че руското название на метала произхожда от асирийската дума „сарпу” (така са наричали сърпа на Луната, на който среброто много прилича със своя цвят и сияние). Съгласно още една теория, в основата на термина лежи готската дума „силубър” – „блестящ”. Среброто е много пластичен метал. От 1 кг. може да се изтегли жица с дължина 2 км. То обладава висока степен на отражение на светлината, което обуславя неговият бял цвят и ярък блясък, на който можем да се насладим само при пресен срез или драскотина по метала. Среброто само след няколсо минути се покрива с черна сулфидна ципа, мътнее и бледнее. Металът притежава много висока топло и електро проводимост. Неговата твърдост е 2,5 по скалата на Моос. Месторождения на този метал има в Норвегия, Германия, Чехия, Мексико, Канада, Русия, Чили. Среброто отдавна е било използвано като материал за изработването на ювелирни украшения, посуда, цигарета, пудриери, табакери. Използва се при производството на огледала, а от края на 30-те години на ХVІІІ век и във фотографията. Среброто се използва и в техниката. Топази със светъл цвят се инкрустират в сребро. Светлият метал отчетливо изявява играта на светлината при скъпоценните камъни и е превъзходна рамка за тях. Ювелирите въплъщават в своите изделия определена идея която свързват с художествената мисъл и с предназначението на предмета. В Асирия и Вавилон среброто е символизирало Луната и богинята Ищар – повелителка на плодородието и покровителка на любовта. Среброто винаги се е считало за символ на любовта, благополучието, чистотата и верността.