Първоначално, платината е била пречислена към ранга на „лошите” метали, тъй като се е считала за не толкова добро копие на среброто. Платината, заедно със златото е била внесена в Испания от Колумбия. Фалшификаторите на монети, установявайки че си имат работа с нескъпоценен метал, тутакси са се захванали за работа. Те добавяли неизвестния метал в златото, за да го напрявят по-тежко и затова правителството на Испания е издало заповед да потопят запасите на платина в морето. До момента, в който уникалните свойства на платината (пластичност, здравина, износоустойчивост, игра на светлината), не били открити, към нея са се отнасяли не като към скъпоценен метал. Известно е например, че от този метал в древността са правели обръчи за дървените бъчви. По-късно е станало ясно, че платината е по-красив метал от среброто, а особено привлекателна е в съседство с брилянти. Известно време, стойността на платината дори е превишавала стойността на златото. Подобно на златото, платината се среща почти винаги в самороден вид. Нейните свойства са неустойчиви, а цветът и е променлив. Самородната платина бива сивкаво-сребриста, оловно-сива, жълтеникава, чернееща на цвят, като оттенъците на един и същ образец могат да се променят с времето. Изменчив е и нейния блясък. Той ту е ярък, ту мътен. Платината се среща и в мините. Формата на нейните зърна е ракообразна – кукоподобни, ъгловати, пластинкови, люспици, закръглени зрънца. Най големите самородни платинени късове достигат до 9 кг. Изследването на платината е довело до откриването на няколко метала, които са били наречени платиноиди – паладий, родий, осмий, иридий, рутений. Платината и металите от нейната група се използват в огнеупорната, химическата, автомобилната и авиационната промишленост, в стъклопроизводството, в морската и космическата техника, в електрониката, в производството на енергетическо оборудване, в радиотехническата промишленост, в ракетостроенето.Платината е била докарана в Европа от Колумбия през ХVІІІ век. Този метал е бил намерен в самородни късове заедно със златото. Външно, той много е приличал на сребро, но се е отличавал от него по някои свои свойства. Затова са му приписали славата на „лошо” сребро. Това се е отразило и в названието на метала. В превод от испански „платина” означава „сребърце” – с презрителен оттенък. Платината е един от най-скъпите метали. Тя красиво очертава златото и брилянтите, проявявайки забележителни качества. Това се вижда с пълна сила в диадемата „Руското поле”, направена през 1980 г. по проект на В.В.Николаев. Платината е тежък метал с плътност като на златото. Тя притежава такива качества като пластичност и ковкост. По твърдост, платината превъзхожда среброто. Добре се обработва под налягане. Може да бъде „разточена” на тънък пласт с дебелина 0,00025 мм. Платината е един от най-устойчивите в химическо отношение метали, може да бъде разтворена само в царска водка. Този метал притежава магнитни свойства, които могат да изчезнат.Платината и металите от тази група се добиват в магмените породи или мините. Месторождения на платина са намерени в ЮАР, Канада, САЩ, Аляска, Колумбия. В Русия, платинени мини са открити през 1819 г. в Урал (Тагилското месторождение). Платината се среща не само във вид на малки зърна, но и във вид на листчета, пластинки, люспици, породисти агрегати. Съпътстващи минерали са оливин, магнетит, илменит, самородно злато и придит. Понякога платината се използва за изсичане на монети. През 1827 г. в Русия са изсичали монети от платина. На монетите е бил указан нейния еквивалент в сребърни рубли. В света за година се добиват около 250-280 тона метали от платинената група. През 1828 г. платината за пръв път е била използвана в качеството на валутен метал. От нея са започнали да изсичат монети. В днешно време, тя служи за обрамчване на ювелирни камъни и за нея е установена проба 950. За закрепването на скъпоценните камъни, в гнездото се подпъхва пластинска платина. Този метал е дълговечен и помага за съхраняването на скъпоценните камъни в украшенията.