Мрамор

За своето образуване мраморът е „задължен” на високите температури. Когато варовиците се „потапят” в дълбините на земята започват под въздействието на високите температури и налягане да прекристализират, образувайки плътна и едрозърнеста порода – мрамор. Понякога той се бърка с кварцита, но те са лесно различими, ако се надраскат с нож. Мраморът е доста по-мек и лесно се надрасква. Този камък е не само много красив, но и лесно се поддава на обработка и идеално се полира. Мраморът е доста здрав и затова не се разцепва при удар. Този минерал е истинска находка за скулптурите. От него са изсечени огромно количество скулптури и паметници във всички епохи, доста повече, отколкото от други планински породи. Този камък поразява с огромното си множество сортове. Египетският мрамор се характеризира с наличие на черни петна от битум и жълти жилки от доломит; раковинният мрамор се състои предимно от раковини; огненият, известен още като „люмачелла”, има необикновеното свойство под определен ъгъл на слънчевите лъчи да ги отразяват като отблясъци, приличащи на огън. Последният камък понякога прилича на опал. Руинният мрамор има жълта окраска и при разрез се виждат малки включения образувани от окиси на желязото. В древните каменоломни на Фив и Египет са добивали ивичен мрамор, известен като египетски алебастър и мраморен оникс. За най-знаменит се счита карарския мрамор от Италия. Изделия от този мрамор са разпространени по целия свят и могат да се срещнат дори в Южна и Северна Америка. В Русия от този мрамор също са създадени стотици скулптури, по-голямата част от които украсяват дворците в Санкт Петербург и Петергоф, Павловск, родовите усадби на Подмосковието. Мраморният оникс е порода с кафеникаво-жълт цвят с ивичести рисунъци и е красив, но доста чуплив. Въпреки това, от него са направенни множество произведения на изкуството, като съдове, намиращи се в гробницата на египетския фараон Тутанкамон.Названието на този камък произхожда от латинската дума „калка”, което означава „варовик”. Мраморът има голямо количество разновидности, които са именувани съответно на своя външен вид или по мястото на находката им. Например, наименованието на знаменития карарски мрамор е свързано с каменоломните в Италия. Белият или леко жълтеникав мрамор, проблясващ в срастванията, често се използва от скулптурите. Именно от такъв мрамор е направена скулптурната група „Лаокоон”, която днес се съхранява в един от музеите на Ватикана. Мраморът се отличава със съвършенна хомогенност, паралелна на плоскостите на ромбоедъра. Има стъклен блясък и твърдост 3 по скалата на Моос. Средната плътност е 2,71, но тя може да се колебае в зависимост от наличието на примеси. Мраморът лесно се поддава на обработка и лесно се шлифова. Месторожденията на мрамора са толкова много, че е невъзможно да се изброят всички, като във всяко едно от тях се добива съвършенно различен от другите сортове. Ивичестият гръцки мрамор се добива на остров Евбея, аналогичен на него се добива в Швейцария, на остров Елба, в щата Върмонт (САЩ). Изискани сортове мрамор отдавна се добиват в Италия. Чисто бял „захарен” сорт мрамор се добива в каменоломните в Испания. Мрамор с великолепна виеща се украска се среща в ЮАР. Кърваво-червен и ярко-зелен мрамор се добива в Алжир. Мраморът притежава такова богатство от оттенъци, които поразяват въображението. Разноцветните мраморни пластини, със своята своеобразна структура се използват за декоративни цели. Мраморът намира много широко приложение. Още древните римляни и гърци са го използвали в строителството и за скулптури. Особено много са се ценили белите, леко пробляскващи сортове мрамор, способни да имитират цвета на човешкото тяло. Мраморът се използва и като материал в строителството, като суровина за производството на цимент, в производството на различни изделия.