Кремък

Камъкът е способен да предизвика искри. От тук е и названието му (лат. cremare – изгарям). Често той има органогенен произход, тъй като кремъка влиза в състава на скелетите на някои морски едноклетъчни организми. При уплътнение на такива скелетчета на дъното на океана се образуват утаечни породи, в които кремъка постепенно се превръща в опал, а след това в халцедон. Много народи считат кремъка за камък-пазител. Съхранявал се е в домовете за укрепване на семейното благополучие, от него са правели защитни амулети. В монголската целителна практика кремъци със свещения шафраново-жълт цвят (цвета на ламаизма) се прилагали за лечение на стомашно-чревни заболявания. За това, амулети с кремък са прилагали в областта на слънчевия сплит. В целителската практика, опалово-халцедоновия кремък понякога се използва за обеззаразяване и активизация на вода. Такава вода притежава болкоуспокояващо, антисептично и кръвоспиращо свойства.