Кордиеритът е минерал от групата на силикатите, съдържащ алуминий и магний. Неговите кристали с наситен син цвят са толкова красиви, че някои от тях могат да бъдат сравнени със сапфира. Кордиеритът се образува в земните недра от преобразуването на други минерали под въздействието на високо налягане и високи температури. Понякога кристалите на този минерал се образуват при застиването на разтопен силикат, наситен с изпаряеми компоненти. Минералът често може да се срещне заедно с гранат, шпинел, силиманит. В Шри Ланка се добиват най-красивите разновидности на кордиерита. Местните кристали със светло син цвят се наричат воден сапфир, тъмно синята му разновидност е получила названието рисов сапфир. За красиви се считат и камъните с ефект „котешко око”. Ако такъв камък се обработи във вид на кабушон, то се забелязва как вътре в него се прелива зелен „котешки ирис”. Най-големият обработен образец на кордиерит се намира в колекцията на Хоукинс, който сега е изложен в Галерията на минералите в Британския музей на естествената история. Теглото му е 177 гр. Своето название минерала е получил в чест на геолога от Франция П. Л. Кордер, който го е изучил. Кордиерита има и други имена. Най-често е наричан иолит (от гръцки „ион” – теменужка и „литос” – камък). Не рядко минерала се нарича дихроит, което се свързва с неговата двуцветност („ди” – два и  „хром” – цвят). Въпреки, че е много красив, той не струва скъпо и затова най-често се използва за имитация на сапфира. Да се работи с този камък е много трудно, тъй като само една грешка на ювелира, може да го разруши.

Не напразно наричат кордиерита двуцветен минерал. Ако гледаме неговите кристали по дължината им, то цвета им е ярко-син, а напречно, окраската им се мени от светло синя или леко жълтеникава. Кристалите на кордиерита са с най-различни сини оттенъци. Минералът може да бъде също гълъбов или виолетов Цейлонският кордиерит е петнист, тъй като има петнисти хематитови включения. Минералът има метален блясък. Той е чуплив. Неговата твърдост е 7 – 7,5.