Базалт

 Базалтът представлява планинска порода с черен цвят, която се образува при изригване на вулканите, когато вулканичната магма се излива върху земната повърхност. Базалтовата лава, като правило е течна, затова тя се разтича на тесни поточета и бързо застива. Това довежда до повишено съдържание на вулканично стъкло в минерала. Образуващите се балончета от газ в магмата и придават гъбообразна структура. Те се срастват с кристали на цеолит или калцит във вид на ветрило. Много често, в кухините на базалта се образуват красиви ахати, състоящи се от тънки ивици. Базалтовата лава често образува грамади от камъни с доста причудливи очертания. Ярък пример за това е Мостовата на Гигантите в Исландия. Това е уникално място – път, съставен от камъни с приблизително еднаква форма и размери. Създава се впечатлението, че тези струпвания са създадени от великани, тъй като само на тях е по силите да преместят на това място тези огромни шест ъгълни каменни стълбове. Но всичко това е създадено от самата природа. Ясно изразената стълбовидна структура се е създавала в резултат на изливащите се в различно време потоци лава. От базалт се състои най-долния слой на океаничната кора, лежащ под горен утаечен слой. Етимолозите предполагат, че думата „базалт” е произлязла от етиопската дума „базал”, което означава „съдържащ желязо камък”. Базалтът се състои от три образуващи го минерала – пироксен, полеви шпат плагиоклаз и оливин. Плътността му е 2,8 – 3,2 г/куб. см. Базалтът е ценен строителен материал и се използва широко в каменнолеярната промишленост. Базалтът е една от най-разпространените породи на Земята. Той образуваогромни пространства от океанското дъно, а също така и гигантски площи на сушата. Базалтът се среща навсякъде, където в някакво време са изригвали вулкани.