Елмаз

Твърдостта на елмазите се оценя с висшият бал по скалата на Моос. Тя превишава повече от 100 пъти здравината на корунда. Елмазите са най-твърдите в света на минералите. Не случайно елмазът се счита за „цар на камъните”. Древните гърци са използвали за елмазите името adamas – „несъкрушим. Според друга версия, думата елмаз произхожда от персийската дума elma – „най-твърд”. В древните руски текстове, думата елмаз се среща при описанията на пътешествията на Афанасий Никитин в Индия (1474 г.). В древността явно са преувеличавали твърдостта на елмаза, считайки, че този камък е невъзможно да бъде разбит даже с чук върху наковалня. Вероятно, не един камък е пострадал, неиздържайки такава сурова „проба” за истинност. Въпреки всичко, елмаза си остава най-твърдият скъпоценен камък. Поради тази му особеност, ювелирите не са можели да го гравират до ХV в. и това е причината дотогава ролята му в човешката история да не е особено голяма. Още от ученическата скамейка на всички е известно, че елмаза – природния октаедрически кристал на въглерода, сформиращ се при свръх големи налягания и температури. Много от елмазите светят в тъмнината, особено ако преди това ги потъркаш. Изкуствено гравираните елмази се наричат брилянти (от френски brilliant – „блестящ”). Елмазите са известни на човечеството от хилядолетия, но са започнали да ги гравират едва в ХІV в. Природните елмази имат форма на октаедър и в началото майсторите да шлифовали само естествените релефи на камъните. Такива елмази са били наричани „остроръбести” или „елмазни накрайници”. Около 1400 г. са се появили „камъни с площадка” – с изпилен връх. Долният остър ъгъл на камъка също е бил леко изпиляван. В резултат на това се е получавала малка площадка – така наричаната колета. При шлифоване на ребрата на елмаза, възникват плоскости – фасети. Камък с проста резбра има 18 фасети. Двойната резба, идеята за която приписват на кардинал Мазарини (около 1650 г.), включва 34 фасети. Като резултат, брилянта придобива почти кръгли очертания. В края на ХVІІ в. Виченцо Перуци е разработил тройната гравюра с 58 фасети. Няколко съвременни варианти на пълна гравюра са били разработени вече в ХХ в. Най-дребният елмаз с брилянтова гравюра е бил изработен ръчно между 1991 и 1994 г. Правилно гравираният елмаз сякаш искри със светлинни лъчи. Руският писател А. И. Куприн е отбелязвал, че „това е слънчева светлина, сгъстила се на земята и охладена от времето... Той играе във всички цветове, но сам остава прозрачен, точно като капка вода”.

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

От добиваните в света елмази, едва около 20% отиват за ювелирни украшения. Останалите се използват в техниката. Заедно с това, добиването и обработката на елмазите, представляват повече от 90% от добива на всички останали скъпоценни камъни. При оценка на елмазите действа така нареченото правило на Таверне: цените на два различни по маса елмаза, се отнасят, както квадрата на тяхното тегло, изразено в карати. Иначе казано, камък от 10 карата струва сто пъти по-скъпо от „еднокаратен” елмаз. Най-значими месторождения на елмази съществуват в Австралия, Ангола, Бразилия, Заир, Индия, Венецуела, Индонезия, Намибия, САЩ, Танзания и ЮАР. На територията на Русия елмази се добиват в Якутия и в Урал. Най-високо се ценят прозрачните, безцветни елмази или камъни, имащи лек синкав отенък. Съществуват елмази окрасени в син, розов, червен и зелен цвят. В средновековието фактическият монопол за добив на големи елмази са държали индийските моголи. Те са забранявали да се изнасят от страната най-големите скъпоценни камъни. За да заобикалят това препятствие, някои европейски ювелири са правели набори от колиета, правейки ги от плътно прилепнали по-дребни камъни. Това е била много тънка, трудоемка и много скъпоструваща работа, изискваща необикновена точност при шлифовката и подбора на гравираните камъни. За връх на това съвършенство при украшенията от подобен род, се счита колието с елмазна розетка, който се съхранява в съкровищницата на саксонските курфюристи – най-голямата сбирка на скъпоценности на европейския континент. Съществуват множество така наречени „исторически елмази”, чиято история се губи някъде далече във вековете. Един от тези камъни е знаменития индийски Кох-и-Нор” – в превод „планина на светлината”. Той е бил намерен в разкопките Голконда в Южна Индия и е тежал 800 карата. Отначало той е бил притежание на основателите на династията на Великите Моголи, а след това камъка е попаднал в ръцете на персийския шах Надир, който е покорил Индия. От този момент, елмаза е сменил много собственици, докато през 1849 година не преминава във владение на представителите на Ост Индска компания. През 1850 г. лорд Далхаузи подарил камъка на кралица Виктория. През 1852 г., камъкът е бил прегравиран и в резултат на това, неговото тегло е намаляло от 186 до 109 карата. За съжаление, тази преработка не е била за добро и Кох-и-Нор е загубил голяма доза от своята привлекателност. Не по-малко интересна е историята и на известния в цял свят елмаз „Орлов”. По единодушно мнение на специалистите, той е един от най-забележителните елмази, намирани някога в Индия. Елмазът е бил намерен в началото на ХVІІ в. Първоначално той е тежал около 300 карата. Съгласно една от легендите, този камък е бил един от елмазите, служещи за очи на статуята на Брама. След това, той е бил притежание на шаха Надир. След неговото падане, елмаза е попаднал в Амстердам, където е бил купен от арменския търговец Лазарев от граф Григорий Орлов за 400 000 рубли и подарен на империатрица Екатерина ІІ. Сега, той украсява съхранявания в Елмазния фонд на Русия Императорски скиптър. Елмазът е гравиран във вид на висока „индийска роза”. За най-голям елмаз се счита „Кулиниан”, чиято маса достига 3106 карата. Той е намерен случайно през 1905 г. от планински инспектор в Южна Африка. През 1907 г., правителството на Трансваал е подарило елмаза на краля на Англия Едуард VІІ. В резултат на неуспешни опити за гравиране от „Кулиниан” са били направени 9 големи и 96 малки брилянти. Масата на най-големият от тях – „Голямата Африканска Звезда” – е 530 карата. Вторият по големина брилянт – „Малката Африканска Звезда”, с маса 317 карата – украсява в днешно време короната на Британската империя. В света съществуват още много исторически елмази, сред които са „Великия Могол”, „Дерианур”, „Пит”, „Санси”, „Флоринтийски”, „Шах”, „Шах Акбар” и много други. За съжаление, ограничавания от книгата обем, не позволява да разкажем за тях по-подробно. Брилянтите традиционно украсяват короните на много световни монарси. Една от най-великолепните корони на Европа е тази на ЕкатеринаІІ. Тя е била направена през 1762 г. от придворния ювелир Позе, специално за коронацията на империатрицата. Именно тази корона е изобразена на държавния герб на Русия през 1856 г. и именно с нея са се венчавали за държавата всички следващи руски управници. Искуствоведите наричат тази корона „каменна симфония”. При нейната направа, Позе се е отказал от от пъстрите минерали, ограничавайки се само с брилянти и подбирайки ги с изумително майсторство. Сребърна мрежичка от полукълба, покрита с лаврови клонки – символи на славата. Между полукълбата преминава широка гирлянда от дъбови листа от брилянти с крупни жълъди (камъни – солитери) – символ на твърдостта на държавната власт. В основата на гирляндата е закрепен голям, идеално чист брилянт, който е бил подарен на империатрица Елисавета Петровна още през 1754 г. от руски купци за освобождаване от плащане на митнически такси в държавата.

МАГИЧЕСКИ СВОЙСТВА В древността елмаза е бил считан за символ на чистотата и невиността. Също така, той е символизирал съвършенството, непобедимостта, силата и властта. Елмазът е способен да прогони страховете и да предпази своя притежател от негативни влияния. В индийската магия, елмаза е считан за главен камък на 7-та чакра, съединяваща човек с космичните сили. Йогите смятат, че мощната енергия на елмаза подхранва със своите вибрации сърцето, мозъка и цялото тънко „ефирно” тяло на човека. Елмазът прави своя притежател непобедим в боя. Не случайно, Наполеон винаги е държал в себе си голям елмаз. Елмазът защитава от зли магии на магьосници и магове, отразявайки тяхната зла енергия. Смята се, че „работят” само тези елмази, които са придобити по честен път, без принуждение и насилие. В противен случай, елмаза може да нанесе вреда на своя притежател. На престъпниците е противопоказно да носят елмази. Най-голяма сила притежава елмаз, който е получен като подарък или по наследство.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

На елмазите са били приписвани удивителни лечебни свойства. Още древните индуси са считали, че „вибрациите” на елмаза, оказват положително влияние върху различните телесни органи, особено на сърцето и мозъка. В древността се е смятало, че елмаза е способен да се бори с отровите. Също така се е считало, че елмазите защитават своят притежател от болести, прогонват кошмарите, борят се с хипохондрията, предотвратяват апоплексията и образуването на камъни в организма. Индусите вярват, че елмаза понижава високата температура, бори се с инфекциите, помага при кожни заболявания, премахва умората и активизира обмяната на веществата. Пръстен с елмаз помага при раждане. Особено активни в тази област са зелените елмази, които дори се считат за символ на майчинството. Съвременните литотерапевти не съветват да се носят чужди украшения с елмази или с камъни с ниско качество, да не говорим за синтетични елмази. За укрепване на здравето те съветват да се пие ежедневно по чаша „елмазна” вода, в която през нощта са били накиснати златни украшения с елмази. При това не се препоръчва да се използват чужди украшения, както и такива с камъни с ниско качество. Добре „работят” елмазите при контактьорско гадаене. На импулсивните хора и на тези с високо кръвно не се препоръчва да носят постоянно украшения с елмази.

АСТРОЛОГИЯ

Астролозите смятат елмаза за камък на Слънцето и на Венера.