Флогопит

Слюдите са били известни на човечеството още от древни времена, но дълго не са имали приложение. Въпреки това, че люспиците на слюдата предизвикателно блестяли сред другите породи, те не можели да бъдат пригодни за хората. Признанието на слюдите е дошло значително по-късно, когато хората са открили, че слюдите са важен промишлен минерал. От флогопит се състоят така наречените слюидити – породи, образуващи се при взаимодействието на гранитната магма с ултраосновни породи. Големите кристали на флогопита се намират обикновено в магнезиевите породи. Добиването и обработването е изключително трудоемко и е не лек процес. Флогопита, извлечен от преработка и изчистен от дефекти се нарича късче или сиренце. Големите кристали на минерала се разчупват на блокове или пластини, а след това се обрязват. Ако слюдата се използва за получаване на много тънки и здрави огнеупорни пластини, то тя се сортира по размери. В зависимост от размерите и формата на кристалите се различават такива сортове слюди като: подбори (малки пластинки с различна форма и дебелина 1 – 4 мм.), обрязан флогопит (пластинки с правоъгълна форма и дебелина 5 – 6 мм.), изтеглен флогопит (листа с произволна форма), надробен флогопит или скрап. За промишлеността, най-приемлив сорт е скрапа, тъй като минерала се използва основно за производството на електроизолационни материали. Световният добив на флогопит, достига 50000 тона за година. В превод от гръцки, „флогопит” означава „огнено подобен”. Името на минерала е дадено през 1841 г. от А. Брейтхаупт, заради неговия леко червеникав оттенък. Въпреки названието му, се среща флогопит с кафяв, сребрист или леко зеленикав оттенък. Някои етимолози се придържат към мнението, че термина е образуван от гръцката дума „флогопус” – мазен (заради мазния блясък на камъка). Кристалите на флогопита, добити в месторождението Ковдор (Мурманска област), практически винаги имат стълбовидна или вретенообразна форма. Особено ефектно изглеждат такива кристали с калцит и форстерит. Както и другите слюди, флогопита се отличава с не голяма твърдост – само 2 – 2,5 по скалата на Моос и съвършенна хомогенност – кристалите са способни да се разделят на най-тънки листчета. Плътността на минерала е 2,8 г/ куб. см.