Везувиан

Везувиан се нарича силикат на калция и алуминия със сложен състав. Кристалите му често имат стълбовидна, призмоподобна и пирамидална форма. При това, когато гледаш достатъчно големи кристали на везувиан се създава впечатление, че те са съставени от съединени заедно прости геометрични фигури – кубчета, които сякаш са запоени, смесени един с друг. От тук е и другото наименование на този минерал, образувано с помощта на корени на думи от гръцкия език – идокраз (гръцки crasys – смес). Под това име везувиана е известен от 1796 г.. Везувианът се среща във вид на плътни и лъчисти агрегати. Как само не е бил наричан везувиана! Своето първо и главно име този минерал получил през 1795 г. в чест на вулкана, в чиято застинала лава любители на минералите са издирвали неговите кафеникави или зеленикави кристали. За автор на името се смята геолога А. Вернер. Планинската порода, която е в основата на везувия се е наричала калифорнийски или пакистански жад. Обикновено везувиана има зеленикаво-жълт или изумрудено-зелен цвят, който се придава на този минерал от примеси на желязото. Поради тази причина, сред дребните камъни везувиана не рядко е наричан „лъжлив” или „американски” нефрит. Ярко-зелената разновидност на везувия се среща на територията на САЩ под името калифорнит. На територията на провинция Квебек в Канада се среща везувиан с ювелирно качество с маса 10 – 15 карата. Везувиани са намерени също в Норвегия, Италия, Швейцария, Пакистан и Африка. За образци на везувиан, на руснаците не се налага да пътуват в Италия или америка. От 1914 г. везувианите на Урал е изучавал руския професор С. М. Курбатов. Резултат от тези му изследвания е станала неговата книга „Везувианите от руските месторождения”. В началото на 80-те г. на ХХ в., този минерал е бил открит и по склоновете на „неполучилия се” вулкан Аюдаг в Крим.