Халцедон

Халцедон

Характеристика на минерала:

Халцедонът е скъпоценен камък, познат и използван още в древността. Съществува обаче объркване относно това, кой точно камък е назоваван с това име тогава. Камъкът упоменат от Плиний като “chalcedonius”, по името на града в Мала Азия в медните мини около който е добиван, по всяка вероятност е хризокола, тъй като е описан като “менящ цвета си при мърдане, подобно на зелените пера по врата на гълъб или паун”. Също така, названието “carcedonia”, по името на град Картаген, се отнася за добиваният по онова време в Африка гранат. На практика сегашният халцедон съответства на камъка, който е наричан “leucachates” (люкахат) през елинистичната епоха.

С името халцедон в наше време се наричат две неща:
1. В най-широк смисъл – групата на микрокристалинните кварци с представители ахат, хризопраз, вкаменено дърво, хелиотроп, карнеол, оникс, яспис и т.н.
2. В тесен гемологичен смисъл, халцедон се нарича сиво-бяло-синкавата  разновидност на микрокристалинния кварц, понякога определяна и като същински халцедон.Според най-новите изследвания, между 5 и 20 % от масата на халцедона се състои от друга полиморфна форма на кварца, наричана моганит и представляваща също силициев двуокис, но кристализирал в моноклинна кристална решетка.

Халцедонът, наред с карнеола, е предпочитан камък в царствата на Двуречието за изработка на цилиндрични печати, като съществуват запазени екземпляри от около ІІ хилядолетие пр.н.е. По-късно, халцедонът е използван и за изработка на пръстени-печати, но отстъпва по популярност на карнеола във времената на Елинистичната епоха. В древен Рим е използван за изработка на нагръдни украшения, раздавани на отличени войни.Интересът към халцедона като материал за изработка на геми и други украшения се завръща през периода на Възраждането в Италия.Понастоящем халцедонът е един от любимите материали на любителите на обработка на скъпоценни камъни, като е допринесъл изключително много за разпространението на това хоби, основно в САЩ през 50-те години на XX век.Находища на халцедон без промишлено значение има и в България – основно в Кърджалийско. Откриваните там халцедони имат по-скоро колекционерска стойност.Най-високо ценен за бижутерски цели е синкавият халцедон с висока бистрота. Синият оттенък на халцедона може да се дължи на микро-примеси от желязо, титан, манган или мед. Висококачественият естествено син халцедон е рядко срещан и съответно прилично скъп бижутерски материал. Сиво-синкавият халцедон не се свързва с определен месец от годината, но разновидностите на халцедона носещи собствени имена (напр. карнеол, ахат и т.н.)  имат своята връзка към всички месеци от годината с изключение на януари, април и ноември.

Популярните вярвания приписват на халцедона качеството да предпазва от “зли очи”. Изобщо халцедонът е представител на групата камъни-защитници и тези вярвания се разпростират от Азия, през Европа до Северна Америка.
Халцедонтът е минерал, с микрокристали на кварца, което значи, че кварцовите кристали са твърде малки за да се видят с просто око.
Халцедонът има тригонална кристална структура с твърдост 7 по Мос, стъкловидно лустро.
Името на камъка идва от древногръцкият град Халкида в Малаизия, днешен Кадикои-Турция.
Съществуват много разновидности на халцедона, които се различават по цвета и строежа – розовият, оранжево-червен например се нарича карнеол.
Цвета  го придобива от наличието на железен оксид в състава си.
Цветът може да е по-плътен или на бледи ивици.
Най-хубавите камъни се срещат в Индия, други находища има в Бразилия и Уругвай.
По римско време са го използвали за печати-пръстени, защото има способност да не залепва за горещия восък.
Камъкът предпазвал от зло и пречиствал кръвта, предпазвал от болки в кръста и подсилвал страстта.
Други разновидности на халцедона са – Халцедон–кървав камък, познат още като камъка на мъченика.

Той е непрозрачен и зелен с червени и по-рядко с жълти петна.
Червените петна са причинени от железните оксиди и приличат на кървави петна, откъдето е и името му.
Среща се в Индия, но също и в Бразилия, Китай, Австрия и САЩ.
Християните го използвали за гравюри със сцени на разпнати мъченици.
Според легендата камъкът се появил когато капки кръв от разпънатия Христос паднали върху късове яспис намиращи се в основата на кръста.
Друга разновидност на халцедона е синият цвят.
Разнообразието от сини цветове варират от син до синьо с розови и сиви багри.
Някои проявяват двуфлорисцентност която повишава стойността им.
Срещат се в Намибия, а сиво-сините до средно сини се срещат в Калифорния и Невада.
Орегонските се водят като най-скъпите и се наричат „свято синьо”. Помага за гърло.
Друг представител  на халцедона е хризопраз и е най-редкият и ценен от всички други.
Цветът му е полупрозрачен с ябълково зелен цвят и леко восъчно лустро.
Цветът му се е образувал от никеловите наличия в структурата му.
Някой го бъркат с нефрита.
Находищата са в Полша, Чехия, Бразилия, Калифорния, САЩ и Русия.
Използвали са го за бижута и други орнаменти.
Предлага духовна защита и подсилва плодородието.
Друг представител е халцедона – яспис, той е непрозрачен с оттенъци на кафявото, сивото, жълтото и червеното.
Среща се предимно в Индия, Венецуела, САЩ, Русия, Франция и Германия.
Египтяните са го носили като амулет с вид на скарабей, той е бил камъка на войниците и предпазва от ослепяване и суша.
Разновидност на кварца. Силициев двуокис с влакнест строеж.

Вярвания: 

Дарява доброта и обич. Отдалечава старостта. Улрепва тялото. Развива дарбата на красноречието. Избавя от избухвания и гневни пристъпи. Лекува от меланхолия. Носи успех при съдебни процеси.С халцедон в ръка, според легендите, човек може да пътува, където пожелае, без да се бои от опасности по пътя.Халцедонът носи здраве и сила. Пречиства водата. Съдейства за взаимна любов. Привлича към притежателя си симпатията на лица от противоположния пол.Грижите бягат от този камък. А така също заплетеният, неразбираем говор.Собственикът на халцедона става по-оправен и престава да се мотае излишно в работата си.Символика и мистични сили на камъка: Камъкът символизира женското начало, стремежа към Любов, и щастие. Камък за творчество, фантазия, магия. Дарява щастие и красноречие. Спасява притежателя си от изблици на гняв и агресивност. В магическите практики се използва широко най-вече за амулети носещи радост, за съхраняване на мира и щастието в семейството, като амулет за мореплаватели и срещу меланхолия. Камъкът черпи своята енергия от Космоса. Препоръчва да се носи с почивки, тъй като енергията му е много силна.
Препоръчва се при проблеми с очите и слуха. Успокоява нервната система, нормализира сърдечната дейност. Избавя от нервно изтощение, безсъние и кошмари.