Оникс

Оникс

Характеристика на минерала:
От прозрачен до непрозрачен. Може да бъде бял, сив, кафяв, червен, черен. Сардониксът обикновено е на бели и кафяво-червени ивици.
SiO2 Ониксът е разновидност на силициевия минерал ахат с бели и черни, кафяви или червени редуващи ленти. Свойствата му са като на кварца.

Разновидности: Разнообразието от оникс включва и карнеолен оникс (с бели и червени ивици), както и сардоникс (с бели и кафяви ивици).
Думата сардоникс произлиза от гръцки, Sard означава “червеникаво-кафяв”, а onyx ивичест.
Ониксът е скъпоценният камък за 7-мата година от брака. Черният оникс е за 10-тата година.
Ониксът може да се счупи или надраска сравнително лесно, затова трябва да се съхранява внимателно.
История на камъка: Името оникс е било използвано от римляните за различни камъни, включително алабастър, халцедон, както и това, което сега е известно като мраморен оникс. Римските войници носели на себе си сардониксов талисман с надписи на герои като Херкулес, или Марс, богът на войната. Те са смятали, че камъкът ще направи приносителя си смел, като тях. По време на ренесанса се смята, че носи красноречие и е много важен за публичните говорители и оратори. Винаги е бил широко използван за камеи и гравиране.

Мистични сили: Носи духовно вдъхновение и елиминира негативните мисли. Помага за контролирането на силни емоции и страсти. Черният оникс се използва, за да помага при борба с лошите навици.
Находища: Главно ониксът е локализиран в Индия и Южна Америка.Оникс на арабски означава печал, скръб.
Цветът му се променя от светло до тъмно кафяво, има и прозрачни разновидности, които в дълбочина до 3-4 см., имат тънки рисунки от редуващи се розово златисти ивици.
Според окраската си се дели на арабски – черно-бял, карнеолов – червено-бял, сардоникс – сиво-кестеняв и бял, халцед – сиво-бял, ониксов ахат – сив с различни оттенъци и се среща рядко.
Твърдостта му е 3-4 по скалата на Мос.
Среща се в Алжир, Египет, Пакистан, Армения, Туркестан и Киргизия.Използвал се е за направата на облицовка в древен Египет и Вавилон, а в Рим за мозайки.
От една легенда разбираме, че в храма на Соломон стените нямали прозорци, но било достатъчно светло заради мозайката направена от този камък.
Калцитовият оникс и днес се използва в пластиката, за направата на вази, свещници и други декоративни изделия, а също се използва и в мозайките и облицовките.
За бижутата е евтин материал и използват предимно сардоникса в който има  по-висока чистота.
Според поверията укрепва паметта, помага при възпаления, против колики и когато го носиш изостря слуха.
Обкован със сребро може да ти помогне при болки в сърцето и лекува безсъние.Черният оникс се използва поне от 5000 години. Някога го наричали ”нокътен камък”. Древните египтяни познавали различни техники за оцветяване на оникса, за да подобрят или променят багрите му. В Близкия Изток хората го използват от векове като антистресов камък, защото вярват, че поема негативните енергии и облекчава напрежението.Печатите от оникс били много популярни сред древните римляни, които харесвали минерали на разноцветни пластове. Той бил използван за инкрустации, камеи, малки статуетки и мъниста. Отначало всички камеи служели за амулети; Думата идва или от арабски - кемея (магия) или от иврит - кемея (амулет).В една английска църква от години използват оникс за лечебни цели; върху него дори е гравирано името на гръцкия лечител Асклепий (латинският Ескулап).В един средновековен арабски текст пише, че в Китай рудокопачите много се страхували от оникса; те незабавно го изнасяли от страната и го продавали. Вероятно оттам идва и вярването, че понякога той предизвиква неприятни преживявания.Навремето хората окачвали оникс на шията си, за да охладят сексуалните си страсти и да получат духовна сила и вдъхновение. И до днес в Индия и Персия го носят като защита срещу уроки. На Изток се използва и за противодействие срещу вредните аспекти на Северния възел на Луната. Според една много древна легенда, вътре в оникса има затворен демон. Това зло същество можело да излиза оттам само в полунощ. Но докато стои заключено там, трябва да изпълнява волята на притежателя на камъка.

  В много култури на оникса се гледа като на камък на лошия късмет, който предизвиква неуспехи, раздори, спорове между приятели и нощни кошмари. Може би това вярване идва не само от легендата за затворения демон, но и от факта, че не е препоръчително за човек с неблагоприятен Сатурн да носи оникс.Ониксът бил любим камък на древните гърци и римляни. От него те правели многобройни камеи (изпъкнало изображение върху камъка) и амулети.Ониксът бил считан още за любовен талисман.Особено моден станал той в Западна Европа през 1843 година. За 3/4  фунта оникс по това време плащали 110 гулдена. През следващата 1844 година с пълна пара работели 50 предприятия за рязане и обработка на оникс, където надниците на работниците били много високи. Но през 1847 година ,след като отшумяла модата на оникса, паднала и неговата цена.Събужда чувството за достойнство. Води към смели начинания. Повишава печалбата. Спомага за постигане на дружеско щастие.Спасява от магии, от прекомерен любовен плам, от беди и опасности. Противодейства на уроки. Пази от долни страсти. Съхранява здравето на притежателя си. Прави го весел и приятен за околните.

Лекувайте с оникс физическо или психично заболяване, причината за което се корени в минали животи.

Находища:  Ониксът е вид халцедон – микрокристален кварц. Близък е до ахата, с изключение на това, че ивиците му са по-скоро прави, отколкото извити.