Характеристика на минералите

Книгата, която държите в ръцете си, описва повече от няколко стотин скъпоценни и полускъпоценни камъни, а също и различни минерали, за лечебните и магичните свойства на които се споменава в световната литература. Сред този дълъг ред вие сигурно ще срещнете такива „стари познати” като аквамарина или изумруда. Гравираните кристали от подобен род, вие почти задължително ще срещнете във всеки ювелирен магазин по света. От друга страна, книгата разказва и за такива минерали като апофилит или титанит. Техни образци могат да се видят в геологичните музеи, в минералологичните колекции и специализираните магазини. Споменатите групи обединяват едно качество: всички техни представители, независимо от цената им, са минерали. Описанието на всеки минерал, направено от професионален геолог и гемолог, представлява достатъчно дълга редица от изброяване на такива характеристики, като например, цвят на чертите – т.е., цвета на линиите, която остава драскане с минерала върфу неглазиран порцелан. Друга специфична черта на минералите е спойка. Така наричат способността на минерала да се разтапя по определени кристалографически направления. Тези характеристики на брой са около четиринайсет. В популярна книга, посветена на лечебните свойства на минералите, не е необходимо да се привежда целия ред от характеристики и специфичните им особености. Затова, описанието на всеки минерал включва в себе си само неговите основни характеристики: формула, твърдост, плътност, блясък и така наречената сингония – т.е., формата на кристала (гръцки gonia – ъгъл). Струва си да се напомни, че съществуват само седем вида сингония: кубична, хексагонална, тригонална, тетрагонална, ромбична, моноклинна и триклинна. Относителната твърдост на минералите е указана в условни единици по скала, въведена в практиката от австрийския минералолог Фридрих Моос (1773-1839). През 1820 г., той е предложил да се използват десет минерала за своеобразни еталони, твърдостта на които се увеличава от 1 до 10. В качеството на най-мек минерал Моос е приел талка, а към най-твърдите, естествено се отнася елмаза. Скалата на Моос е неравномерна. Това означава, че изменението на абсолютната твърдост в интервала 9-10 е повече, отколкото в интервала 6-7, например. По-точни измервания показват, че твърдостта на първите девет минерала се вписва в ред геометрични прогресии. Въпреки условността, измерването на твърдостта по скалата на Моос, твърдо е влязло в минералологичната практика.

ЕТАЛОННИ МИНЕРАЛИ ПО СКАЛАТА НА МООС

БЪДЕТЕ ВНИМАТЕЛНИ! Как следва да се отнасяме към информацията за лечебните и магичните свойства на минералите за които се разказва в тази книга? Като към любопитни изводи, натрупани постепенно в културата за дългия период на нейното съществуване. Когато става въпрос за литотерапия или минералотерапия, най-често се разбира контактно, а понякога и безконтактно въздействие на минералите върху организма на човека. Въпреки това и към тези методи на терапия, трябва да се отнасяме именно както към медикаментозното лечение, което трябва да се провежда под контрол на специалист – лекар или в краен случай литотерапевт. Следователно, тази книга не е пособие, което може да се използва за самолечение. Това е само енциклопедичен справочник, разказващ за възможните влияния, които минералите могат да оказват върху самочувствието на човека.