Спесартин

Минералът е една от разновидностите на граната. Отличава се преди всичко със своя необикновен цвят, който бива розово-оранжев, кайсиев, портокалов или бледо розов. Ако в кристалите на спесартина има примеси на други елементи, камъните придобиват кафеникав оттенък, което значително снижава тяхната стойност. Спесартини намират в кухини, възникващи в пегматитите. Това е истинска съкровищница на скъпоценни камъни – заедно с прозрачен кварц се разполагат нежно-гълъбови пластинки албит; блещукат берили, топази, турмалини, оранжеви и розовеещи кристали спесартин. В такива кухини понякога се откриват и цели гроздове розов или оранжев гранат. В Задбайкалието се откриват особено красиви камъни, които често попълват колекционерските сбирки. Разполагайки се сред дребнозърнестия бял албит, почти алените включения на спесартина червенеят, сякаш пръски от сок на клюква по бяла покривка. В Южното Прибайкалие се срещат ефектни образци на розов спесартин в сраствания с мусковит и черен шерл. Части от един от най-красивите големи камъни се съхраняват в музеи във Великобритания. Кристалът е бил разделен на две части, всяка от които е била подложена на гравиране. Единият камък е експониран в Британския музей по естествена история, а другият в Геологическия музей в Лондон. Минералът е получил своето название по името на местността, където е бил намерен за пръв път – близо до замъка Шпесарт в Бавария през 1832 г. и тогава е било дадено подробно описание на минерала.Спесартина се цени високо като ювелирен и колекционерски минерал. Особено красиви са кристалите на оранжевия гранат, срастнали се с причудливи образования от кварц. Оранжево-жълтият или кафяв цвят на камъка се обуславя от примесите на мангана. Забелязва се, че под въздействие на слънчевата светлина, окраската на спесартина е способна леко да се променя. Твърдостта на кристалите му леко надвишава твърдостта на кварца и е 7 – 7,5 по скалата на Моос.