Сардоникс

Както се вижда и от названието на камъка, сардоникса е разновидност на оникса – ахат с ивици с различна окраска. Уместно е да се напомни, че ониксите могат да имат най-различни цветови оттенъци. За халцедон-ониксите са характерни черни и бели ивици; карнеол-ониксите са украсени с червени и бели ивици. На този фон, сардоникса се отличава с кафяви, розовеещи и бели ивици. Известно е, че в древността са различавали „мъжки” и „женски” сардоникси. Последните са се отличавали с по-меки оттенъци на цвета. Ониксите, в частност сардоникса, широко са се използвали в древността за изсичане на камеи и геми. Камеи е прието да се наричат резбовани камъни с изпъкнали изображения. С други думи, камея е своеобразен миниатюрен барелеф върху камък. Сардониксите със своите редуващи се слоеве с различна окраска са били най-подходящи за изпълнение на работи от подобен род. При това, обикновено изображенията са се изсичали така, че най-долния слой да служи за фон на профила или миниатюрата, която е била правена от средния и горния слой на камъка. Изкуството на тази резба е разцъфнало в Гърция, в края на ІV в. преди н.е. Център за изготвяне на камеи е била Александрия. Една от най-знаменитите камеи, изсечена от многослоен сардоникс, изобразява портрет на владетелите на Египет Птоломей ІІ и неговата жена Арсинои. Техните профили са идеализирани образи, напомнящи на Олимпийските богове. За пръв път този шедьовър на древната глиптика се споменава през 1542 г. при описанието на съкровищата на Людовико Гонзаг – владетеля на италианския град Мантуи. Тя е сменила много собственици: била е собственост на шведската кралица Христина, съхранявала се е във Ватикана в библиотеката на папа Пий VІ. После камеята на Гонзаг попаднала във Франция, където е станала притежание на първата жена на Наполеон Жозефина Богарне. След разгрома на наполеоновите воиски, Жосефина я подарила на руския император Александър І, който е съхранил семейство Богарне, неговото положение и доходи. През 1814 г., той предал камеята на Гонзаг в Ермитажа, където тя се съхранява и до днес. Питер Паул Рубенс я е считал за най-прекрасната гема в Европа, изобразяваща портрет на двойка. Сардониксите, т.е., „камъни от Сарда”, са били известни в Европа от стари времена. Тези камъни са се считали за символи на жизнената сила и щастието в брака. Вярвали са, че камеи от сардоникс предпазват своите притежатели от болести, измени, коварството на неприятели. В старинен лечебник за сардоникса е било казано: ”който го разтвори във вода, изпие тази вода, у този ще спадне тумора на стомаха и ще получи той облекчение”. В Индия, сардониксите са били символи на късмет и успехи. В христианската еврейска култура, сардоникса е бил посветен на апостол Филип.