Рутил

Рутилът е един от трите известни природни оксиди на титана. В сравнение с двата други, брукита и анатаза, той се среща достатъчно често. Химическият елемент титан е бил открит през 1791 година, а след 10 години е било открито че в минерала се съдържа голямо количество на титан, който до този момент е бил считан за разновидност на турмалина. От този момент минералът е получил статус на самостоятелен и е бил наречен рутил. Едно от най-важните свойства на рутила е двойното пречупване – светлинно пречупване на лъчите. Примесът на титан способства възникването у много породообразуващи минерали на това оптично свойство – плеохроизъм (изменение на окраската при обръщане на камъка). Рутилът не е изключение. Той се среща понякога във вид на достатъчно големи и чисти кристали, но от ювелирите се използва много рядко. Кристали на рутил могат да се намерят във вулканичните породи, в пегматитите, в кварцовите жили, в кристалните люспи и в качеството на включения в различни минерали. В кварцовите жили, рутилът изглежда като тъмно-сиви и тъмно-кафяви стълбчета с квадратно сечение, завършващи от двете страни с четиристенни пирамидки. По протежение на ребрана кристалите имат браздички. Минералите имат свойството да се срастват, при това тово се прави от двойници под ъгъл от 120 или 60 градуса, образувайки коленца или сърчица. В слюдите, тънките кристалчета на рутила създават мрежичка, наречена „сагенитова решетка”. Този камък се среща и в мините. Много често иглените включения във вид на влакнести, ярко окрасени и блестящи кристали са се законсервирали в късчета на планински кристал или димчат кварц. Такива камъни се наричат „влакнести”. Дебелите иглички на рутила в кварца имат названието „стрели на любовта” или „стрели на Амур”. „Влакнестите” камъни се обработват във вид на кабошони и се използват за вставки в ювелирни изделия и за други ювелирни цели. Счита се, че прозрачният камък с рутилови включения е превъзходен талисман. Името на минерала е дадено от А.Г. Вернер през 1801 г., който е използвал гръцката дума „рутилус”, което означава „червеникав”. В името е отразен характерния цвят на минерала, но понякога се срещат кристали с червено-кафяви или жълтеникави оттенъци. Иглените кристали, наречени „косите на Венера” са най-често със златист цвят. Рутилът понякога се среща в прахообразно състояние в магмените или метаморфните породи. Той е главен източник за добив на титан – изключително здрав и лек метал. Големите кристали на рутила имат елмазен блясък и това засилва тяхната окраска, че те се струват непрозрачни. Твърдостта на минерала е 6 – 6,5 по скалата на Моос, а плътността се колебае от 4,18 до 4,25 г/куб. см. В днешно време се отглеждат изкуствени кристали на рутила, които могат да се различат от естествените благодарение на голямото двойно пречупване свойственно на природните камъни. Красиви друзи с кристали с височина 3-4 см. се доставят от Азербейджан. Рутили с не лошо качество се срещат в Илмените в Урал, в Австрийските Алпи, Чехия, Норвегия и други страни. Най-добрите „влакънца” – кристали на кварца с включения от рутил се добиват в кварцовите месторождения на Приполярен Урал и щата Минас Жейрас (Бразилия). В мините рутила се среща във вид на зърна, а понякога може да се намери и във вид на плътни, отпадни зърнисти маси. Рутилът може да се срещне заедно с планински кристал, кварц, албит, опатит, гранат. Понякога кристалите съдържат незначителни иглени включения рутил, които се разпръскват в три направления. Това способства появата на ефекта астеризъм. В прозрачните кристали на кварца, иглените включения рутил, наричани „косите на Венера”, изглеждат необикновено красиво. Рутилът се използва широко в техниката. С прах, направен от този материал се намазват електродите при заваряване. Този камък е титанова руда. Титанът се използва в лако бояджийската промишленост, тъй като боядисва не само природни, но и синтетични материали. На неговата основа се правят титанови белила. С пигментен диоксид на титана се боядисват самолетите.