Натролит

Удивителният минерал натролит се слави преди всичко с многообразието на формите на своите кристали. Без примеси, той е безцветен и абсолютно прозрачен. Разнообразието на неговите включения го прави млечно бял, нежно жълт, светло зелен, светло сив, светло портокалов или леко червеникав. Въпреки широката си разпространиност, колекционерите ценят минералите само от няколко месторождения. Натролитът е широко разпространен в така наречените „цеолитови райони”. Най-красивите кристали се добиват в Хибините. Местният натролит представлява нежни чупливи иглички, събрани в розетки и ажурни конструкции. Понякога се срещат цели килими от натролит, покриващи стените и подовете на пещери с друзи и сраствания от кристали. Също така съществуват и съвършено чисти кристали, напомнящи кристал и „мишков” натролит – пухкави кълъбца и четчици от дребни кристали с копринен отлив. В колекциите от минерали могат да се срещнат образци, в които отчетливо се вижда как дребни иглички натролит обсипват големите кристали. В района на Пуна (Индия), минералът се среща в безцветни, но особено ефектни пъпчици. Блестящите кристали достигат понякога до 5 см. дължина и 3-4 мм. ширина. Натролитът, заедно с други минерали (прозрачен калцит, корички от кварц, белоснежен пирит) образува изящни композиции, разполагайки се в ивиците на черния базалт. В Северна Чехия добиват основно белоснежен и леко жълтеникав минерал във форма на тънко иглени кристали. Да се отличи минерала от другите цеолити може само с помощта на специални изследвания. Натролитът се разтваря в солна киселина с утайка от SiO2. Натролитът, като правило се среща заедно с други цеолити и калцити, тъй като има еднакви условия за образуване на тези минерали.Името на камъка е дадено от немския химик М.Г. Клапрот, който пръв е описал минерала и неговите свойства. „Натролит” означава „натриев камък”, което е свързано с натрия, влизащ в неговия състав. Синоними са: крокалит, слоанит, иглен цеолит, еделит, ехелит. Натролитът образува кристали с проста, но характерна форма – призмени, иглени или влакнести. Твърдостта на минерала е 5 по скалата на Моос, а плътността му – 2,25 г/куб.см. Кристалите му са прозрачни или пробляскващи и като правило имат стъклен блясък. Минералът има съвършена хомогенност по призмата. Както и други „лъчисти” цеолити, натролитът се среща в пъпки и сферолити. За знаменито местонаходище на натролит се смята подземния рудник в планината Кукисвумчор (Хибини). Образците на минерала, които се добиват там се ценят като първокласен колекционерски материал. Още едно знаменито месторождение е района на Пуна в Индия. Натролит се добива още в Чехия, в гр. Демин. Минералът се среща в хидро термалните отложения във вид на големи кристали.  В базалтите и андензитите натролитът обикновено е във формата на бадем. Понякога, натролитът се среща във вид на строги четириъгълни колони с ниски пирамидки на върха. Този минерал няма практическо приложение. Въпреки, че той е много красив, той не се подлага на гравиране, тъй като не притежава привлекателен оптичен ефект. И все пак, като колекционерски камък той се цени заради разнообразието на формите си и красивата разцветка.