Аурипигмент

Основната разлика на аурипигмента от другите минерали е неговата ярка окраска. На повърхността си минерала има жълто-лимонен цвят, който е силен и се приближава до блясъка на елмаза. Повърхността на минерала понякога придобива тъмно жълт цвят, който може да има и зеленикав или оранжев оттенък. Още едно характерно свойство на аурипигмента е неговата лесна разтопяемост. Тънките пластинки на минерала дори на пламъка на свещ бързо губят формата си и започват да изгарят. При това образуват гъст дим с бял цвят, който се състои от оксиди на арсен и сяра и силно мирише на чесън. От древни времена събирането и обработката на този минерал не се е доверявала на всеки. Работата с него изисква опит, тъй като дори от невнимателно докосване на кристалите могат да се появят вдлъбнатини, да се надраскат, а това довежда до повреждане на образеца. Понякога кристалите се покриват с цепнатини от силна светлина или излишна топлина. Затова аурипигмента много рядко се среща в минералологични колекции. Разбира се, при внимателно съхранение може да украсява колекции със златно подобните си кристали. Образците са способни да се адаптират към непривичната им среда в колекциите, но за да не се повредят кристалите му е препоръчително колкото може по-рядко да бъдат излагани на светлина. Ако образците се съхраняват дълго, то те могат внимателно да се измият с мека четка и вода със стайна температура. Красиви кристали от рудника Менкюле (Якутия) могат да се видят сега само на изложби или в музеи. В Централен Кавказ се намира месторождение на аурипигмент наречен „Елбруски”. Тук се добиват баритни срастъци с медно-жълт цвят с малки враствания на „розички” на златистия аурипигмент. Аурипигментът се среща често в глинести породи, рудни жилки заедно с реалгар, антимонит, самороден арсеник, калцит, барит, шипс, кварц, пирит. За пръв път, името „аурипигмент” се споменава в съчиненията на древно гръцкия натуралист Теофраст през 315 г. преди н.е., въпреки че този минерал е бил известен значително по-рано. В превод от латински „аурипигмент” означава „златна боя”. За този минерал разказва в своите произведения и Плиний. Синоними – бленда арсениева жълта, опермент, орпимент, раушхелб, персишхелб. Удивително живописно изглеждат срастъци на аурипигмента с калцит. Такива образци се срещат в ниско температурни хидро термални жили. Минералът има ниска твърдост – едва 1,5 – 2, затова е лесно да се стрие на прах. Аурипигментът има съвършенна слюдоподобна повърхност. Може лесно да бъде разделен на тънки листчета. Аурипигментът се добива от древни времена. Голяма известност са получили месторожденията в Македония. Най-добрите образци на минерала (с височина до 20 см.) са добивани в местонаходището Менкюле в южната част на Верхоянския хребет, но поради трудната достъпност и сложните условия за работа, добиването му е било прекратено. В днешно време, залежите от аурипигмент в това място не се разработват. Още от древни времена минералът е служел като суровина за изработката на златна боя. Кристалите на аурипигмента, древните египтяни са стривали на прах, с който са гримирали очите и са рисували по телата магични украси. Кристалите на аурипигмента се раждат от горещите подземни разтвори, които се образуват при изригването на вулканите. Аурипигментът още от древни времена е бил използван за направата на бои и като козметично средство. В Китай, прах от този минерал е бил използван за украсяване на коприната и за имитиране на злато. Стритият минерал се е използвал още като лекарствено средство и за обезкосмяване. В средните векове, алхимиците са се опитвали да добият злато от този минерал. Считало се е, че злато ще се получи ако аурипигментът се съедини с живак. Металът е трябвало да придаде на златото тегло и метален блясък, а аурипигмента – цвят.